– Ще ме разстроиш, няма да мога да заспя довечера – отвърнах. – Давай да се качваме да видим за следи от таблети и принтери.
Замерих с празната консерва кошчето, но тя отскочи и се търкулна до средата на стаята. Рижият стана внезапно, широко разкрачи крака, избърса ръка една о друга и захапа долната си устна със зъби.
– Спомена за петарка –сви рамене.
– Беше отдавна. Вече размислих. Да се качваме и проверим за таблет и принтери.
– Ако го повториш… – плъзна дясна ръка към хълбока.
– Ако смяташ да вадиш пищов, мистър Пармо няма да е хич доволен.
– По дяволите Пармо – изрепчи се с разярен глас и лице, което неочаквано пламна червено.
– Мистър Пармо ще узнае как се отнасяш към него и откраднатите таблети и принтери.
– Виж кво – бавно каза рижият, наведе тялото си напред и навря лице в моето. – Аз си седях мирно и си пиех биричка-две. Денят бе хубав, мислех и нощта ще е такава. Никого не закачах. И дойде ти с твоите таблет и принтери.
Той махна яростно с ръка.
– Да се качим и претарашим стаята – казах аз. Той замахна напред с два здраво стиснати юмрука. Разпери длани и опъна пръсти силно. Носът му потръпна остро.
– Ако не беше работата… – Аз отворих уста. – Не го казвай! – изрева той.
Сложи шапка, но не сако, издърпа чекмедже, взе връзка ключове, мина край мен, отвори вратата, застана до нея и отсечено ми кимна. Лицето му беше все тъй бясно заради търсените таблет и принтери.
Излязохме и се качихме по стълбите. Мачът бе свършил и се чуваше танцова музика. Оглушителна. Рижият избра ключ от връзката, пъхна го в ключалката на стая 204, за да проверим има ли крадени таблети и принтери, но внезапно женски истеричен писък се присъедини към музиката, която зад гърба ни.
Рижият ми се озъби и измъкна ключа. Пресече коридора и задумка по вратата. Наложи се дълго да блъска силно, за да обърнат внимание.