Намирам се в моя любима столична сладкарница, тъкмо съм поръчал следобедното си кафе. Чакам добър приятел, който преди около тринадесет години завърши право, стана адвокат и повече от седем години специализира бракоразводни дела. Не съм много сигурен защо реши да захване точно тази част от правото, може би е късният развод между родителите му, на който стана свидетел докато двамата завършвахме езиковата гимназия.
Откакто приключихме с училището се срещаме често. Говорим за това онова, но днес е един по-особен ден, Григор най-накрая ще изпълни обещанието си – да ми разкаже за историята на развода през очите на един адвокат.
Приятелят ми най-накрая идва и докато си поръчва шипков чай и замята спортното си сако на стола, започва с импровизираната си лекция с тема развод.
„Знаеш ли, мисля да ти разкажа за разводите в Русия. Идея си нямам защо, просто наскоро прегледах лекциите си по история на правото и поради някаква странна причина ми изплуваха много спомени именно от руската правна история. Ще чуеш разказа на един адвокат, за разводите в Русия, е не очаквай да съм на 100% акуратен, и аз съм човек все пак, забравям.”
Словоохотливостта на Григор само се засилваше след като стана адвокат, и разцъфна напълно когато се присъедини към известна софийска кантора. Не остави място за любезности, а направо започна…само изрече като че ли на себе си думата развод едва чуто.
„Знаеш ли, думата развод сигурно съществува толкова дълго, колкото съществува и думата семейство. Не бих се учудил и адвокат да се е появила малко след първите две.” – смее се приятелят ми адвокат! „За съществуването на възможност за развод свидетелства още Новият Завет. В този исторически документ като единствена възможна причина за развод се посочва изневярата.
В руската история, до възкачването на трона на Петър I повод за развод е можело да бъде безплодие на жената, неспособност за брачно съжителство, неизлечима болест, безследно изчезване на един от съпрузите, но най-голямо разпространение е получила формата на развод, в която един от съпрузите е ставал монах (монахиня). Мъча се да си спомня дали някъде се споменаваше присъствието на адвокат или друго подобно лице, което да защитава правата на някой от съпрузите, но ми убягва. Между другото не един и двама владетели, сред които Иван Грозни и Петър Велики са пращали поомръзналите им съпруги в манастири. ”